Къщата на Восъка

**Леонид Ламби** Съб Фев 27, 2010 7:42 am

Ето, че не много далеч от замъка се намираше още една къща, позната като Къщата На Восъка...
http://4.bp.blogspot.com/_fIFMlhwjl34/RwmNP4dZuSI/AAAAAAAAAOk/q7xaiE9t9-A/s400/2005_house_of_wax_032.jpg
По една от историите за къщата, беше направен филм.Но никой не показа точно какво се случи там...

**Леонид Ламби** Съб Фев 27, 2010 3:51 pm

Не далеч от замъка се намираше и такова нещо.Според местните жители на градчето близо до къщата, постоянно се чували някакви странни звуци на красяци и често от канализацията й миришело на кръв.Хората там били много агресивни и си имали две деца-Бо и Винстън.Те били непокорни хлапета.С другите професори не вярвахме, че има къща изцяло от возък и решихме да я погледнем...
Стигайки близо до нея, се чу шум...някакви деца по на 19 години бяха си разпънали палатки на полянката срещу къщата.Бяха шестима.Четири момчета и две момичета.Момчетата бяха високи, силни и слаби.Момичетата също бяха слаби.Едната бе с много тъмно червена коса, а другото с жълта.
-Хей, имате ли нужда от нещо? - запита едно от тях.
-Не, просто искаме да видим къщата, построена от восък. - отговори проф. Александър.
-Тази къща...Вие сте луди! - каза червенокоската.
-Не ги слушаите. - както винаги посаветва ги проф. Вивиян. - Да тръгваме.
Пристигнаха до къщата.
-Найстина е от восък! - усмихна се проф. Ламби, държейки ножа си в ръка и продупчвайки леко стената, за да провери.
Беше здрава.
-Но как така издържа ...?Когато е по-топло не се ли разтапя? - запитваше се проф. Урания.
Влязохме вътре.Беше много красиво.Всичко от восък-стени, врати, стълбище, хора, маси, столове/всичко!
"Лал" - помисли си Леонид. - Красота.
-Небесна - засмя се Вивиян - Красота небесна.
-Ще погледна какво има на 2 етаж. - каза Александър и тръгна натам.
-След малко ще дойдем и ние. - провикна се Урания.
-Тези фигурки на хора са направо... идеални. - обърна се Леонид към Вивиян и Урания, които разглеждаха кунята.
-Да!Тук има една готвачка и келнер. - засмя се Урания.
***
-Доста красиво лего. - усмихна се Алекс.
Имаше дрешници, легла, гардероби и отново всичко беше от восък.Той вдигна запалката си и я включи върху една малка фигурка.
-Аааа, горяя - засмя се той, като я имитира.
Миришеше приятно...както в църква.
Той слезе без да чака другите да се качат и то много бързо.
-Горе има нещо! - каза той. - Нещо черно.Нещо зло. - говореше с глътка на уста, посочвайки нагоре по стълбите.
-Чакай малко... какво нещо? - Ламби не знаеше къде се намира.
-Със силата си да "докосвам" злото, разбрах, че има нещо.
Свиха се заедно в един кръг и мислиха.
-Да се махаме от тук? - предложи Вивиян.
-Добре! - поклати й глава, Урания.
Те тръгнаха заедно към изхода.Беше заключено.До някъде бяха в капан.
-Стените са от восък...ще копаем. - удари силно една от стените проф. Александър.
-Просто ще взрива вратата. - леко му се усмихна Ламби.
"БАМ"
Чу се силен звук и вместо да се взриви вратата, професорът бе отблъснат и забит в една маса.
Не можеше да се излезе.
-КОПАИТЕ! - паниката се усети в Вивиян.
Всички се събраха на една стена и започнаха да дълбаят силно в нея.Не ставаше кой знае какво.
-Лео., не може ли да запаля запалката си и ти да взривиш огъня от нея, той ще се сблъска силно в сената и ще я разтопи.
-Добре.
Той запали запалката си и зачака.
-Така... - Ламби беше готов.Чакаше знак.И...
"БУФ"
Този път стената беше разбита и разтопена.Тръгнаха радостни да бягат навън, докато не ги срещна един човек.
-Какво правите тук? - беше разгневен.
-А, просто..ъ..
-Ами.. така и так...
-Ъъъ.. ще обясним...
Александър ги бутна в страни:
-Ние сме от Магическото Училище "Мерлин".Разбрахме за къщата и решихме да я посетим, но бяхме заключени и седяхме малко вътре, докато не се измъкнахме.
-Ясна ми е работата. - странникът поклати глава.
-Сега ще тръгваме. - каза Леонид и потеглиха.
-Не, не!Хайде да пием по едно кафе у нас? - гледаше го с подозрение той.
Те тръгнаха на там.
-Хей, къде са онези деца? - попита Урания и се спря.
Непознатият спря и извади един нож.По ножът имаше кръв.
-Това е част от тях!!! - изблещи се той и тръгна да замахва към професор Урания.
-Изрод такъв, махни се от тук! - пред него изхвърча Леонид и го хвана за ръцете.
До него се намираше Алекс, който го ритна отстрани и той падна.Леонид го хвана за гушата и го изправи, като хвърли ножа му в канала.Удари го в едно дърво.
-Ти ли си злото тук, а? - питаше го той - ГОВОРИ!!!
Но той се съпротиви на ръцете на Ламби и го удари с лакът в корема.Превит от болки, Ламби се свали за земята и Алекс го замести.Професор Вивиян махна с ръка, използвайки телекинеза и той изхвърча, забирайки се в дървото.Те вдигнаха директора.
-Какво ще правим сега? - попита го Урания.
-Не можем да не направим нищо...утре започва учебната година. - Леонид беше в ярост.
-Учениците са в опасност.Да влезем в къщата.Може да намерим нещо, което да ни помогне. - предложи Алексндър.
-Хайде! - тръгна пред тях Вивиян.
***
-Хм, хм, хм...
-Не говорете, иначе ще ви прережем гърлото...НА ВСИЧКИ ВИ! - каза някакъв човек с маска.
Те бяха поставени на някакви медицински столове.Ръцете и краката им бяха завързани.
"До тук сме" - мислеше си Леонид, опитвайки се да даде умствен сигнал до Александър и другите професори, защото устата им бе залепена със здраво тиксо.
"Ще намерим начин" - мислеше силно Урания и й потече пот.
...

**Леонид Ламби** Нед Фев 28, 2010 3:46 am

...
"Днес ще започне Учебната година, а нас ни няма никакви" - възмути се Вивиян
"Алекс, пробвай с твоята сила да направиш пожар и да изгори примката по ръцете и краката ни" - подсили го Лео.
Александър не притежаваше силата да говори чрез мисли и само слушаше.Той му поклати глава в знак на "ДА" и започна леко да клати ръката си, правейки огнено кълбо.
"Става" - зарадва се Урания, последвана от всички.
Алекс стана и започна да развързва останалите.Но в този момент, поради невнимание, облегалката на стола, на който бе завързан, все още гореше.Тя докосна тавана и от него започна да капе восък.
-Ние сме в мазето на къщата!? - възкликна Вивиян, с вече отлепена уста.
-Трябва да се махаме от тук...
-Съмнявам се, че ще го направите. - подхили се със скръстени ръце, човекът с маската.
-Откачалка! - нахвърли се върху него Алекс.
Той бе повален на земята и взривен от Леонид.
***
Радостни, те показаха пътя на само двамата, които са живи от шестимата.Те бяха брат и сестра.Момичето се казваше Карли, а момчето Ник.Всички се прибрахме щастливи и весели, в очакване на учениците.

Sponsored content

Къщата на Восъка

Къщата на Восъка

Re: Къщата на Восъка

Re: Къщата на Восъка

Re: Къщата на Восъка